sineokomomche

Начало книги

Убийството е синьо, размишлява той. Синьо като лед, като димна завеса, като измръзнала плът, като мъртвец, като чувал за трупове. Синьото е и неговият цвят в редица отношения, протича през тялото му като електрически заряд и неспирно крещи за синьо убийство.

Синьото обагря всичко. Той го съзира и долавя навсякъде — от синия компютърен екран до сините вени на дланите й, вече изпъкнали криволици като следите от пясъчните червеи на плажа Блакпул, където преди четиримата ходеха заедно всяка година на рождения му ден, той ближеше сладолед във фунийка и шляпаше в морето, търсеше скрити под водораслите рачета и ги пускаше в кофичката си, за да умрат под палещата жар в деня на собственото му раждане.

Само на четири години е и извършва тези дребни и безобидни убийства със своеобразна невинност. Постъпката му е лишена от злоба, в нея се таи само силно любопитство към уплашената твар, която се мъчи да избяга, обикаля боязливо дъното на синята пластмасова кофичка и чак след часове престава да се бори, разперва щипци и се гътва със светлото коремче нагоре в безполезна вече капитулация, понеже момчето отдавна е изгубило интерес към рачето и ближе сладоледа си с аромат на кафе (изтънчен избор за такова невръстно дете, но той не обича ванилия). Затова в края на деня, когато настъпва време да изпразни кофичката и да се прибира, момчето е смътно изненадано от смъртта на морската твар и дори недоумява как изобщо е живяла.

Читать дальше →