Праскови за кюрето

Начало книги

Веднъж една жена ми каза, че четвърт милион писма годишно се доставят на мъртъвци само във Франция.

Не ми каза обаче, че понякога мъртвите отговарят.

Вторник, 10 август

Пристигна с вятъра на Рамазан. Разбира се, тогава не го знаех. Париж е ветровит през август, а от праха се образуват малки вихри като дервиши, които се плъзгат, помитат тротоарите и покриват клепачите и лицето с лъскави песъчинки. Слънцето се взира отгоре свирепо като сляпо бяло око и на никого не му се яде. Сега Париж е почти безлюден – има само туристи и хора като нас, които не могат да си позволят ваканция, реката вони, никъде няма сянка и човек е готов на всичко, само за да се разходи бос в полето или да седне под дърво в гората.

Рижия, разбира се, знае как стоят нещата. Рижия не е създаден за градски живот. Розет, когато се отегчи, прави пакости; аз правя шоколадови бонбони, които никой не купува, а Анук отива в интернет кафенето на "Рю дьо ла Пе", за да говори с приятелите си във Фейсбук, или се разхожда до гробището в Монмартър и наблюдава уличните котки, които се промъкват покрай вечните домове на мъртвите, докато слънцето се спуска като гилотина между късовете сянка.

Читать дальше →