Бонбонени обувки

Начало книги

МАЛКО ИЗВЕСТЕН Е ФАКТЪТ, ЧЕ БЛИЗО ДВАЙСЕТ МИЛИОНА писма годишно се адресират до мъртъвци. Хората забравят да преустановят изпращането на писмата – тези скърбящи вдовици и неоспорими наследници – и абонаментите за списания продължават, далечните приятели тънат в неведение, библиотечните глоби остават неплатени. Това прави към двайсет милиона циркулярни писма, банкови извлечения, кредитни карти, любовни послания, рекламни брошури, поздравителни картички, уведомления и сметки, които всеки ден падат върху изтривалките или паркета, подхвърлят се небрежно през оградата, тъпчат се в пощенските кутии, трупат се на стълбите, въргалят се ненужни пред вратите и праговете и така и не достигат до адресата. Мъртвите нехаят. По-важното е, че и живите нехаят. Живите просто затъват в ежедневните си грижи и изобщо не забелязват, че съвсем под носа им стават чудеса. Мъртвите оживяват.

Не е кой знае какво да се съживи мъртвец. Една-две сметки, име, пощенски код – нищо, което да не може да се намери в стар плик с боклук, разкъсан (може би от лисици) и оставен на прага като подарък. От захвърлена поща може да се научи много: имена, банкови данни, пароли, електронни адреси, идентификационни кодове. С подходящата комбинация от лични данни можете да си откриете банкова сметка, да наемете кола, дори да подадете молба за нов паспорт. Мъртвите вече нямат нужда от тези неща. Както казах, подарък, който само чака да го вземете.

Читать дальше →