Градът на тайните

Начало книги

Гондолата му пори водата подобно на разрязващ черна коприна нож. Двамата пътници в нея се въртят и се смеят, но от мястото, на което е застанал, гондолиерът не вижда добре какво правят. А и изобщо не му влиза в работата, че някакъв стар богат господин е пожелал да плати за услугите на млада красавица — дори тя да е дъщеря на някой друг баща.

Гондолиерът въздъхва, забива гребло във водата и забавя движението на лодката, преди напълно да спре. Без да каже нито дума, помага на двамата пътници да стъпят на улицата. Докато поема парите, за секунда среща погледа на мъжа, после двойката се отдалечава. Обувките на мъжа бързо потропват по камъните, смехът на момичето се разнася из нощта. Стъпките им затихват по посока на площад „Сан Марко“.

Гондолата проблясва на лунната светлина, докато собственикът й се отправя обратно към дома си. Управлява я с умение, отработвано от много поколения предци преди него, кара я да се плъзга покрай неясните очертания на големите палацо, да завива покрай Сан Зулиан, Сан Салвадор и Мацини — по протежение на черните канали, чиято сложна плетеница започва от „Сан Марко“ и свършва при моста Риалто. Мрежата е объркваща, пълна с фалшиви завои и неочаквани опасности — лесно е да се изгубиш, особено посред нощ. Освен ако не си гондолиер, което означава, че познаваш тези водни алеи така добре, както бръчките по собственото си лице.

Читать дальше →