Храмът на ветровете

Начало книги

— Нека го убия — каза Кара. Ботушите й удряха полирания мраморен под като тежки кожени чукове.

Калан се опитваше да върви в крачка с нея без да подтичва. Меките й кожени ботуши под елегантната бяла Изповедническа рокля шумоляха нежно по студения камък.

— Не.

Кара не каза нищо, сините й очи останаха втренчени напред в широкия коридор, който се губеше в далечината. Току пред тях разклонението прекосиха дузина Д’Харански войници в кожени униформи с ризници, прибрали грубите си мечове в ножниците или увесили на коланите си извити бойни ятагани. Макар оръжията да не бяха извадени, всяка дървена дръжка бе стисната в готовност и зорките очи оглеждаха щателно сенките между вратите и колоните от двете страни. Скованите им поклони към Калан отклониха вниманието им само за секунда.

— Не можем да го убием просто ей така — продължи Калан. — Първо трябва да получим някои отговори.

Над леденосиньото око се повдигна вежда.

Читать дальше →