Дългът на костите

Начало книги

— Какво имаш в торбата, скъпичка?

Докато следваха безкрайния път покрай насипи, бастиони, кули и мостове, озарени от гаснещото слънце, Аби не откъсваше очи от далечното ято лебеди — нежни бели пръски на фона на високите мрачни стени на Кулата. Зловещият призрак на огромната сграда я бе следил през всичките дълги дни на очакване. Извърна се към прегърбената старица отпред.

— Прощавай, попита ли ме нещо?

— Какво имаш в торбата, викам. — Докато се мъчеше да надзърне вътре, езикът й обходи една дупка в устата, зейнала на мястото на някогашен зъб. — Нещо ценно ли?

Аби притисна торбата от зебло до гърдите си и се дръпна по-надалеч от ухилената баба.

— Нищо особено, малко личен багаж.

Откъм мержелеещата се пред тях масивна решетка на входа се зададе офицер с цяла гвардия ординарци, адютанти и стражи. Макар да имаше достатъчно място за войниците, Аби и другите посетители, които чакаха оттатък каменния мост, се притиснаха плътно един в друг. Офицерът крачеше с невиждащ поглед и не отвърна на поздравите на часовите, които едновременно отдадоха чест с юмруци до сърцата.

Читать дальше →