Колеж за магьосници

Начало книги

Куентин направи фокус. Никой не го забеляза.

Джеймс, Джулия и Куентин вървяха заедно по студения неравен тротоар. Джеймс и Джулия се държаха за ръце. Така стояха нещата сега. Куентин се тътреше подире им — изглеждаше и се чувстваше като ядосано хлапе. Предпочиташе да е сам с Джулия или просто сам, обаче човек не може да има всичко. Поне наличните доказателства категорично водеха към това заключение.

— Така — подвикна Джеймс и се обърна. — Куентин, да обсъдим стратегията си.

Изглежда, шестото чувство винаги му подсказваше кога Куентин започва да се самосъжалява. Събеседването му беше след седем минути. Веднага след него щеше да се яви Джеймс.

— Стискаш му здраво ръката. Гледаш го в очите. Изчакваш го да се отпусне, халосваш го със стола, а пък аз разкодирам паролата му и изпращам имейл на "Принстън".

— Бъди естествен, Куентин — намеси се Джулия. Тъмната й чуплива коса беше прибрана на кок.

Милото й отношение към него всеки път го караше да се чувства още по-зле.

Читать дальше →