Теодор Буун. Момчето адвокат

Начало книги

Теодор Буун нямаше братя и сестри и обикновено закусваше сам. Всеки ден твърде заетият му баща излизаше рано от къщи, за да се срещне с колеги адвокати в едно кафене в центъра. Виждаха се точно в седем и обсъждаха най-новите клюки. Майката на Тео, също адвокат, вече десет години се опитваше да отслабне и пиеше само кафе със сутрешния вестник. Ето защо Тео седеше без компания в кухнята и довършваше закуската си - овесени ядки и портокалов сок, - като не откъсваше очи от часовника. Домът на семейство Буун бе отрупан с часовници - красноречиво доказателство за дисциплинираността на членовете му.

В осем часа Тео изми купичката и сложи млякото и сока в хладилника. После отиде в дневната при майка си, целуна я по бузата и каза:

- Тръгвам за училище.

- Имаш ли пари за обяд? - поинтересува се тя. Задаваше му този въпрос по пет пъти на седмица.

- Разбира се.

- Написа ли си домашните?

- Да, мамо.

- Кога ще се видим?

Читать дальше →