Беглецът

Начало книги

Уличните лампи в Стратьнбърг все още светеха, защото не се бе съмнало, но паркингът пред прогим­назията жужеше оживено. Сто седемдесет и петте ос­мокласници пристигаха със семейни автомобили и микробуси, карани от сънени родители, които изгаря­ха от нетърпение да се отърват от децата си за няколко дни. Хлапетата почти не бяха мигнали. До късно през нощта стягаха багажа си, въртяха се под завивките, скочиха от леглата си призори, за да се изкъпят и да напъхат по още нещо в саковете си, после събудиха родителите си и излапаха набързо закуската си. Бяха развълнувани като петгодишни хлапета, които чакат Дядо Коледа. В шест сутринта, както им беше поръча­но, всички едновременно се изсипаха в училището, където ги посрещна страхотна гледка - четири еднак­ви дълги и лъскави туристически автобуса, подреде­ни в редица, с включени фарове, които блестяха в мра­ка, и с бръмчащи дизелови двигатели.

Учебната екскурзия на осмокласниците! Шест ча­са с автобус до Вашингтон, три дни и половина раз­глеждане на забележителностите и четири нощи, пъл­ни с пакости в многоетажния хотел. За това учениците се бяха трудили осем месеца - продаваха понички в събота сутрин, измиха хиляди автомобили, почиства­ха крайпътни канавки, връщаха алуминиеви консерви в пунктовете за вторични суровини, помагаха на тър­говците в центъра на града, които ежегодно им даря­ваха средства, по Коледа продаваха по домовете пло­дови сладкиши, организираха търгове за използвано спортно оборудване, провеждаха състезания по сладкарство, колоездене и четене - с две думи, участ­ваха въодушевено във всяка що-годе доходоносна дейност, одобрена от организационния комитет. Всички приходи отиваха в една и съща сметка.

Читать дальше →