Предателката

Начало книги

Нощта беше непрогледна като дълбока черна бездна. Причудливо разпокъсани облаци покриваха като с похлупак измамно тихата морска шир. От време на време луната пропускаше слаб лъч светлина, преди облаците отново да превърнат света в царство на сенките. Чуваше се единствено ромонът на водата, плискаща се о малка лодка, и ритмичното движение на гребла.

Внезапно звукът затихна. Лодката се носеше сама към брега.

— Защо спря да гребеш? — извика раздразнено Риса Магий. Беше уплашена, но твърдо убедена, че войната не бива да погубва повече човешки съдби.

Фин въздъхна.

— Знаеш, че бих направил всичко за теб, но това е лудост. Няма да продължа нататък.

— Фин! Не можеш да ме изоставиш насред залива — настоя Риса.

— Тук е пълно с главорези, крадци и убийци. Да не говорим за вражеските бунтовници! Въпреки че Сейнт Огъстин е територия на Съюза, полуостровът е окупиран от Конфедерацията — напомни й Фин.

— Не ставай досаден. Просто ме закарай до острова.

Читать дальше →