Бунтарката

Начало книги

Нощта бе страховита.

Нещо повече. Нощта изглеждаше варварска в тази странна пустош, където всеки полъх на вятъра и най-малкото набраздяване на водата можеше да означава дебнещото, прикрито движение на смъртоносен хищник.

В човешки или друг образ.

Кръглата месечина се носеше по коприненото черно небе, хвърляйки пъстър отблясък с цвят на слонова кост върху пейзажа. Но тази нощ имаше облаци — пухкави, бухлати чудовища, които летяха невидими, докато закриха луната и хвърлиха земята и морето в толкова непрогледна тъма, сякаш беше абаносова бездна.

Нощта бе тъмна, но не и безшумна. На лунна светлина цвърченето на щурците, крясъкът на нощния бухал, леките набраздявания на водата изглеждаха естествени. Но когато луната се затули зад облак, сред новопостъпилите войници в съюзническата рота, известни като Мъжете на Пантерата, ужасът от битките не можеше да е по-голям от ужаса, събуден от една нощ в южна Флорида.

Читать дальше →