Тъмнината на луната

Скачать

прозореца. Винаги съм се чувствала добре под нея, но тази вечер Конър ми предлагаше утеха.

В нашия малък затвор купчините одеяла правеха пода под нас по-удобен. Едно от тях ни

покриваше. Конър не си направи труда да облече суитчъра, който му донесох, така че сега

пръстите ми си позволяваха лукса да потанцуват върху голите му гърди.

Не се страхувай, Британи – гласа му бе мек и любезен.

Но как да не се страхувам? И двама знаехме, че утре може да умрем. Срещата със смъртта носи

неотложност на живота, всички неща, които поставяхме на разстояние, всичко за което

копнеехме сега лумна пред нас като мечти, които може би никога няма да бъдат изпълнени.

Конър ме държеше близо до себе си, топлите му устни преминаваха по слепоочието ми. Под

дланта си усещах постоянния ритъм на сърцето му. Как можеше да бъде толкова спокоен,

докато моето сърце пърхаше като птица затворена в клетка?

Той спусна устните си по бузата ми, можех да чуя как поема дълбок дъх и вдишва мириса ми.