Сянката на луната

Скачать

вътрешностите ми, но аз не се ядосвам. Срама кара бузите ми да горят, дори и да няма нещо,

което да ме кара да се чувствам засрамена. Нападната от толкова много чужди емоции, тялото

ми да се превръща в калейдоскоп, само че версиите на цветовете всъщност бяха чувства. Бе ми

трудно да разбера кои са наистина мои.

Но бях имунизирана срещу хората, или според тях – от статистите.

Старейшините – мъдрите мъже на нашия род – бяха станали мои настойници след смъртта на

родителите ми. Разбирайки за постоянното спречкване с дарбата и затруднението, което

изпитвах да бъда около други шифтъри, те ме изпратиха в интернат, където всички ученици са

статисти. Там е безопасно и мога да живея по-нормален живот. Докато пребивавам там,

единствените емоции, които усещам са моите.

Но старейшините настояха всяко лято и зима да се завръщам в Уолфорд, нашето тайно,

скришно местенце навътре в Националната гора. Те смятаха, че излагането ми срещу емоциите