Вълчият талисман

Начало книги

 — Тръгвам с теб. Няма какво повече да говорим. — Бяла пепел престана да слага нещата си във вързопа и се изправи. Скръсти ръце и впери предизвикателен поглед в Лош стомах.

Той нервно подръпна кожената си връхна дреха. Тя бе облечена в изкусно обработени кожи, подарени и от Съногадателя, който пък ги бе получил от Племето на вълка. Имаше връхна дреха от кожата на планинска овца, панталони и риза от бизонска кожа, която бе украсена с парченца от рогата на лос, зъби на мечка и пъстроцветна везба. Щедрият старец бе подарил на Бяла пепел дори и вързопа, който в момента пълнеше.

Младият мъж въздъхна, измъчван от лоши предчувствия. Загледа се във великолепната природна картина, разкриваща се от заслона на Пеещите камъни, опитвайки се да подреди аргументите си против нейното идване. Старият Съногадател седеше на своя пясъчников камък с лице, безизразно като парче дърво.

Лош стомах се опита гласът му да прозвучи убедително:

Читать дальше →