Сянката на планината

Начало книги

Докато догаря грешката, провалената любов или изгубената вяра могат да ти внушат мисълта, че с теб е свършено и няма защо да живееш. Но това не е вярно. Никога не е вярно. Каквото и

да правиш, където и да си се изгубил, светлината никога не те изоставя. Всяко издъхнало в

теб добро може да възкръсне отново, стига силно да го поискаш. Сърцето не знае да се

предава, защото не знае да лъже. Вдигаш очи от страницата, пропадаш в усмивката на някой

напълно непознат и диренето започва отново, съвсем отначало. Не е каквото е било. Винаги

е различно. Неизменно е друго, ала новата гора, поникнала в изранено сърце, понякога е по-

дива и по-силна от онази отпреди пожара. И ако останеш там, в своята вътрешна светлина, в

това ново място на светлината, и простиш всичко и никога не се предадеш, то рано или

късно неизменно ще се окажеш пак там, където любовта и красотата са създали света: в

началото. Началото. Началото.

Читать дальше →