Нулев брояч

Начало книги

Бяха пратили по следата на Търнър в Ню Делхи гърмялник, настроен на неговите феромони и цвета на косата му. Настигна го на уличка, наречена Ганди Чаук, и се метна към взетото под наем BMW през гора от голи кафяви крака и гуми на педикабове. Сърцевината му представляваше килограм рекристализиран хексоген и прахообразен ТНТ.

Той не го видя как идва. Последното, което видя от Индия, беше розовата измазана фасада на сграда, наречена „Хотел Куш-Ойл“.

Тъй като беше добър агент, имаше добър договор. Тъй като имаше добър договор, беше в Сингапур един час след експлозията. Или поне по-голямата част от него. Холандецът-хирург обичаше да се шегува, че неопределен процент от Търнър не е могъл да излети от Палам Интернешънъл с първия полет и е трябвало да прекара нощта в багажното отделение в биована.

На холандеца и хората му бяха нужни три месеца, за да сглобят Търнър отново. Клонираха за него един квадратен метър кожа и я отгледаха върху пластинки колаген и акулови полизахариди. Купиха очи и гениталии на свободния пазар. Очите бяха зелени.

Читать дальше →