Среднощен сокол

Начало книги

С благодарност и признателност към читателите на ръкописа, които ми помагаха и ме напътстваха в трудния период, особено Джан Дънлоп, Алън Фишър, Стела Греъм и Стив Хърт. Благодарен съм и на моята редакторка Нанси Уебър и на многото читатели, чиито хартиени и електронни писма са неизчерпаем източник на вдъхновение.

Паракс Ловеца открай време презираше суетността у другите. Но вече знаеше колко неусетно може да се прокрадне тя в човешката душа. И тази мисъл беше студена и хапеща като вятъра, който налиташе откъм заснежените върхове на планината Друаг. Паракс извади от дисагите вълнена шапка и покри с нея оредяващата си коса. Старите му очи се загледаха нагоре към Кайр Друаг, най-стария връх, но вече не различаваха нито острите назъбени ръбове, нито далечните борови гори. Сега можеше да види само мъгливата белота на върховете под ярката размита синева на небето.

Уморената кобила се препъна и старецът се хвана припряно за лъка на седлото. Потупа животното по шията и дръпна кротко юздата. Кобилата беше на осемнайсет години. Доскоро беше силна и на нея можеше да се разчита. Но не и днес. И за нея това преследване се оказваше непосилно.

Читать дальше →