Меч в бурята

Начало книги

Благодаря на моите редактори Лайза Рийвз и Бру Дохърти, също и на Алън Фишър, Вал Гемел, Мери Сандерсън, Бил Удфорд, Тони Фенелон и Джан Дънлоп, които подхранваха въображението ми. Също и на хората в „Дийп Пан Пица“ в град Истбърн за сърдечността, дружелюбието и тяхната „Обикновена американска“ с щедро добавени бекон и чушлета.

Видях го за последен път, когато бях още кльощаво момче с коса като слама и живеех на платото. Случи се в следобеда на единайсетия ми рожден ден. Предишния ден сестра ми умря при раждане, бебето също. Баща ми — беше вдовец — беше безутешен и аз се измъкнах рано от фермата, оставих го насаме със скръбта. И аз тъгувах, но както е с повечето деца, в мъката ми се прокрадваше и съжаление към самия мен. Ара бе умряла и ми бе съсипала рождения ден. И до днес потръпвам от срам при този спомен.

Утрото почти отмина, докато бродех из горите по склоновете и се залисвах с игри. Воински игри. Аз бях герой и преследвах врагове. Аз бях най-страшният майстор на меча. Аз бях крал Демонския меч. Бях го видял веднъж, когато с неколцина свои спътници се отби в нашата усамотена ферма. Просто минаваха, а баща ми им даде вода и хляб. Кралят слезе от седлото и благодари на баща ми, поприказваха си за сушавото лято и трудностите, които ни навличаше то. Тогава май бях петгодишен, спомням си само колко едър беше и какви странни очи имаше. Едното светлокафяво, другото зелено като скъпоценен камък. Баща ми му разказа как умря единственият ни бик, поразен от мълния. След три дни мъж на кон доведе чудесен бик с големи рога и ни го подари. Оттогава баща ми беше предан до смърт на краля.

Читать дальше →