Златният мост

Начало книги

О, боже, ама че е високо! Ужасена, се взирах в дълбините. Покривът и от долу изглеждаше висок, но когато човек беше върху него и погледнеше надолу, имаше чувството, че се намира на ръба на Гранд Каньон. Освен това бе и ужасно стръмен — трябваше много да внимаваме да не се подхлъзнем. Далеч под мен лунната светлина проблясваше, отразена от водата на канала. Гондолата едва се виждаше в мрака, ала аз знаех, че е там — превозното ни средство за бягството.

— Как мислиш, повече ли са от трийсет метра? — попитах жално. Изглеждаше наистина много високо.

— Глупости — каза Себастиано. — Освен това нагоре се покатери лесно и точно толкова лесно ще успееш да слезеш. Не се превземай. Друг път си толкова смела.

Беше му лесно да говори, нали не го беше страх от височини.

— А, тук е. — Себастиано отмести капака на една дупка в покрива и след това се обърна към мен. На светлината от фенера, който бе запалил преди малко, изглеждаше смел и дързък. И опасен, с всичките оръжия, запасани в колана му.

Читать дальше →