Тайният портал

Начало книги

— Ето там е — каза Себастиано, след като слязохме от каретата на Харли Стрийт и повървяхме известно време по обгърнатата от нощния мрак улица.

— Имаш предвид къщата с каменните лъвове пред вратата ли?

— Това са сфинксове.

— Ясно. — Преструвах се на спокойна, въпреки че сърцето ми щеше да изскочи. — Тъкмо се чудех защо имат крила и човешки лица, които се хилят толкова зловещо.

Себастиано спря пред портата на внушителната сграда.

— Нека отново да преговорим плана — каза той, докато хващаше чукчето на вратата. — Просто за всеки случай.

— Е, добре — отвърнах аз. — Няма да го моля за автограф. Окей, не отричам, че много ми се иска да имам такъв, и съм сигурна, че той не би имал нищо против да ми даде, но осъзнавам, че това би усложнило нещата. Така че ще се въздържа. Не е нужно отново да го обсъждаме. — Заради вълнението ми говорех малко повечко. Това бе нещо като страничен ефект от пътуването във времето. Някак си беше странно за човек от 2013 година изведнъж да се разхожда в 1813-а. Но Себастиано бе самото въплъщение на спокойствието, една от многото причини да го обичам толкова силно.

Читать дальше →