Призори в неделя

Начало книги

Изведнъж апартаментът се изпълни със звуци. Телефонът иззвъня, прекъсна, после звънна отново. Мобилният бръмчеше на масата. Входният звънец звънна веднъж, после още веднъж, а едновременно с него изтрака и чукчето на вратата. Главен криминален инспектор Карл сън се надигна от стола с помощта на патериците си, отиде бавно до вратата и я отвори.

Една много ниска и много слаба жена го гледаше намръщено. Червеникавокафявата й коса беше много късо подстригана на тила, а отпред дълъг бретон закриваше едното й око. Лицето й беше тясно и бледо, леко несиметрично, с безцветни вежди и очи с цвят на канела. Беше облечена с черно спортно яке с качулка, широк сив пуловер, черни панталони и оранжеви маратонки. Зад нея дъждът падаше на едри капки и лицето й беше цялото мокро. Над главата й леко скърцаха клоните на един чинар.

— Аз съм главен инспектор Петра Бърдж. „Изглежда много млада“, помисли си Карлсън. После обаче видя фините бръчици около очите й. А отляво на главата й имаше белег, който се спускаше от ухото до шията.

Читать дальше →