Всичко е лично

Начало книги

Мич Рап погледна отражението си в прашното, напукано огледало и се запита дали е нормален. Не трепереше, дланите му не се потяха. Не се чувстваше неспокоен. Само се опитваше да прецени способностите си и шансовете си за успех. Той отново премисли плана от началото до края и отново стигна до заключението, че има голяма вероятност да го пребият жестоко, да го изтезават и може би да го убият, но не можеше да се откаже — и това пак го връщаше към въпроса за душевното му здраве. Какъв човек би избрал доброволно такова нещо? Рап помисли над това известно време, после реши, че някой друг трябва да даде отговор на въпроса.

Въпреки че очевидно всички други бяха решили да стоят със скръстени ръце, Рап не беше такъв човек. Двама негови колеги бяха похитени на улицата в Бейрут от членове на една гадна малка групировка, наричаща себе си „Ислямски джихад“. Това бе клон на „Хизбула“, специализирал се в отвличания, изтезания и самоубийствени атентати. Джихадистите несъмнено вече бяха започнали разпита на новите си пленници. Щяха да подложат двамата мъже на нечовешки изтезания и постепенно да обелват като люспи от лук защитите им, докато получат онова, което искат.

Читать дальше →