Списъкът на обречените

Начало книги

Мъжът прелетя във въздуха, хвърлен от един от другите курсанти, но не успя да се претърколи при падането. Директорката от ЦРУ Айрини Кенеди наблюдаваше схватката от къщата с известен интерес. Падането беше тежко, а силата на удара му изкара въздуха и дори ребрата му изпукаха. Кенеди сви устни и прецени какви са шансовете на курсанта да премине през оставащите осем седмици на учебната програма. Беше виждала оттук да минават толкова много мъже, че можеше да събира облози за тях като професионален букмейкър. На този не даваше и десет процента шанс.

Мислите й обаче не бяха съсредоточени върху сегашния набор курсанти. Тя беше по-загрижена за един-единствен мъж, който с лекота премина през спартанската учебна и тренировъчна програма преди малко повече от година. Мич Рап по онова време още беше новобранец и за тази една година, откакто му отвързаха каишката и го пуснаха по следите на терористичните главатари, той остави след себе си ярка диря от трупове от Женева през Истанбул и Бейрут и оттатък. И до днес отзивите за работата му бяха блестящи и това по някакъв начин допринасяше за напрежението у Кенеди. На света не съществуваше идеален човек. Рано или късно, колкото и талантливи да бяха, всички те се проваляха. За да се усложнят още повече нещата, той настоя и тя отстъпи, и му разреши да действа сам. Без подкрепа, само с малоброен разузнавателен екип, който да проучи обстановката, след което той се включваше в действие и сам свършваше мръсната работа. Никакъв евакуационен екип, който да му спасява задника, ако нещата загрубеят. Рап се беше аргументирал, че колкото по-малко следи оставят, толкова по-малко вероятно беше да ги хванат.

Читать дальше →