Създателят на вселени

Начало книги

От другата страна на вратата се дочу едва доловим звук от тромпет. Седемте тихи ноти се разнесоха сякаш от далеч, като безплътна сянка на сребърен дух, ако, разбира се, сенките биха могли да бъдат изградени от звук.

Робърт Улф съзнаваше много добре, че зад плъзгащата се врата не би могло да има нито рог, нито човек, който да го надува. Защото само преди минутка лично бе надникнал в помещението на дрешника. И естествено не бе видял нищо друго освен циментов под, гладки бели шпакловани стени, закачалки за дрехи, лавица и електрическа крушка.

Но все пак беше дочул тръбния звук слабичък, долитащ сякаш от другия край на света. Беше сам. Наоколо нямаше никой, за да се убеди в реалността на онова, което сам знаеше, че не би могло да съществува. Стаята, в която се намираше, представляваше едно крайно невероятно място за подобно изживяване. Но той самият не беше точно човекът, с когото това не би могло да се случи. Напоследък го спохождаха странни сънища. Не по-малко странни мисли и образи се стрелкаха в съзнанието му денем мимолетни, но живи и дори смайващи; нежелани, неочаквани и неумолими.Това го безпокоеше. Струваше му се крайно несправедливо да се чувства заплашен от нервно разстройство точно сега, когато най-сетне му предстоеше да се пенсионира. И понеже това можеше да му се случи, както би могло да се случи на всекиго, единственото разумно решение би било да отиде на лекар. Но нещо му пречеше да постъпи така, както логиката диктуваше. И затова изчакваше, без да каже на никого другиго и най-малко на жена си.И ето че стоеше в стаята за отдих на един нов дом от комплекса Хохокам, вперил поглед към вратата на дрешника. Ако пак чуеше рога, щеше да плъзне вратата встрани, за да се убеди, че вътре няма нищо.

Читать дальше →