Повече от огън

Начало книги

— Това е! — каза Кикаха. — Знам, знам! Усещам как силите се събират във фуния, която направо ни изсипва в целта! Точно пред нас е! Успяхме накрая!

Той избърса потта от челото си. И макар да дишаше тежко, ускори ход.

Анана се вървеше зад него по стръмната планинска пътека. Прошепна няколко думи на себе си. И без това той не обръщаше никакво внимание на обезкуражаващите й, т.е. реалистични, забележки.

— Ще повярвам когато го видя.

Кикаха-Хитреца и Анана-Лъчезарната кръстосваха планетата на триногите вече петнайсет години. Не бяха тръгнали по следите на Свещения Граал, а за нещо дори още по-ценно: начин да се махнат от тази нещастна планета. Трябваше да има как. Но никой не знаеше пътя.

Кикаха бе устроен да гледа на нещата откъм хубавата им страна. Дори такава да липсваше, той бе в състояние да озари мрака със собствения си неизтощим оптимизъм. Веднъж бе казал на Анана: „Ако твоят затвор е цялата планета, тогава не е чак толкова голямо нещастие да си затворник“. А Анана простичко му бе отвърнала: „Затворът си е затвор“.

Читать дальше →