Разказът на Прислужницата

Начало книги

Спяхме във физкултурен салон. Върху лакиран дървен под с начертани кръгове и линии за игрите, които някога бяха играли тук. Баскетболните кошове още си стояха по местата, но без мрежичките. Околовръст имаше балкон за зрителите и като че долавях — съвсем слабо, като фотографски послеобраз — острия мирис на пот, примесен със сладникавото ухание на дъвка и парфюм от момичетата с разкроени поли в публиката, каквито бях виждала по снимките, после с минижупи и накрая с панталони, с една обеца и щръкнала коса със зелени кичури. Сигурно бяха организирали и танцови забави — музиката още витаеше като палимпсест от нечути звуци, стил подир стил, мощни барабани най-долу, горестен вопъл, гирлянди от хартиени цветя, картонени дяволчета, въртящо се кълбо от огледални стъкълца, което сипе снежинки от светлина върху танцьорите.

В помещението витаеше застоял лъх на секс и самота, очакване на нещо безименно и безформено. Помня копнежа по нещо, което все предстоеше и никога не беше еднакво като допира на длани по телата ни там и тогава, под кръста — или навън, на паркинга, или в стаята с телевизора с изключен звук, само с образи, които пробягват по надигаща се плът.

Читать дальше →