Прах от мечти

Начало книги

Коментирането на първата половина на един много дълъг двутомен роман не е лесна задача. Моите благодарности (и съчувствие) са към Уилям Хънтър, Хейзъл Кендал, Боуен Томас-Лъндин и Ейдиан-Пол Канаван за тяхната възприемчивост и снизхождение. Признателност дължа също на персонала на „Блек Стилт“ и „Кафе Макиато“ във Виктория, които проявяваха разбиране към моята пристрастеност към кафето без кофеин. Благодарности също така към Слер Томас. И специална благодарност към моите ученици в писателското ателие, което водех през последните няколко месеца. Шанън, Маргарет, Шинегори, Бренда, Джейд и Ленор: вие ми помогнахте да си припомня какво всъщност е писането на фикшън.

Макар да не съм известен като автор на томове, подходящи за затискане на врати, завършването на „Малазанска Книга на мъртвите“ по мое мнение неизбежно щеше да наложи нещо повече от това, което модерната книговезка технология би могла да побере. До този момент съм избягвал да пиша книги без финал основно защото като читател винаги съм мразил да чакам да разбера какво става. Уви, „Прах от мечти“ е първата половина на двутомен роман, който ще бъде приключен със „Сакатия бог“. Съответно, ако търсите развръзката на различни сюжетни нишки, няма да я намерите. Също така забележете, че няма епилог и че структурно „Прах от мечти“ не следва традиционната дъга за един роман. Затова единственото, което мога да ви помоля, е: моля, проявете търпение. Знам, че можете да го направите: в края на краищата я чакахте толкова дълго, нали?

Читать дальше →