Убийствени сънища

Начало книги

— Казах ти, че мястото е страхотно. — Корбин Дънстън се усмихна гордо. Вдигна високо пъстървата, която току-що беше уловил, за да покаже, че има причина да бъде горд. — Погледни тази красавица. Сигурно тежи три паунда.

— Удивително! — Софи се усмихна и се изправи. — А сега вече можем да се върнем в ресторанта и да обядваме, нали, татко? Майкъл и мама сигурно ни чакат.

— Майкъл трябваше да дойде с нас, вместо да седи в ресторанта. За едно момче е добре да прекарва повече време на слънце. Освен това, исках да се похваля пред него с уменията си — привилегия за всеки дядо.

— Следващия път. Казах ти, че е настинал. Не исках да настине допълнително тук, на открито.

— Нямаше да му навреди. Майкъл не е някой глезльо, нали? Той е здраво момче, истински скаут.

— Той е само на осем години, татко. Нека го поглезя още известно време. А така и мама имаше възможност да остане с него насаме за малко. Вие двамата прекарвате достатъчно заедно, като истински мъже.

Читать дальше →