Дъщерите на Пандора

Начало книги

Гласове.

Мегън усещаше мускулите на стомаха си като завързани на възел. Опита се да изхвърли страха от себе си. Не биваше да позволи на мама да го усети. Тя беше така щастлива и отпусната този следобед. Нямаше нужда Мегън да й разваля настроението.

— Защо си така тиха? — Майка й започна да прибира кошницата за пикник. — За какво мислиш?

Гласове.

Мегън отчаяно затърси подходящ отговор.

— Просто ми се искаше Нийл да може да дойде с нас. Ти покани ли го?

— По дяволите, не. Исках да прекарам време в компанията единствено на дъщеря си. Нийл доминира винаги и над всичко. — Усмихна се горчиво. — Той винаги получава цялото ти внимание. Не че те обвинявам. Първия път, когато го видях, ми напомни на портрета на принц от Ренесанса, който видях в един музей във Флоренция. Много елегантен, внушителен и леко всяващ страх.

Заглуши гласовете, прогони ги от главата си. Господи, как й се искаше да може да избяга от тях.

Читать дальше →