Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер

Начало книги

Пристигайки при Дьо Гиш, Раул завари Дьо Вард и Маникан. След историята с дуела Дьо Вард си даваше вид, че не познава Раул.

Дьо Гиш го посрещна. Горещо стискайки ръката на приятеля си, Раул хвърли бегъл поглед към гостите му, като се стараеше да отгатне от какво са загрижени.

Дьо Вард беше хладен и непроницаем. Маникан сякаш беше погълнат да съзерцава мебелировката на стаята.

Дьо Гиш отведе Раул в съседния кабинет и го накара да седне.

— Изглеждаш чудесно!

— Странно — отвърна Бражелон, — настроението ми е заникъде.

— Както и моето. Любовните ми работи не вървят.

— По-добре, графе. Щях много да съм огорчен, ако всичко ти вървеше добре.

— Нещастен съм и в добавка наоколо виждам само щастливци.

— Не те разбирам — отвърна Раул. — Моля те, приятелю, обясни ми.

— Сега ще разбереш. Напразно се борих с чувството си, то растеше и постепенно ме обхвана целия. Спомних си твоите съвети, виках на помощ всички свои сили. Добре разбирам къде отивам. Знам, че това е гибелно. Нека! Все пак ще вървя напред.

Читать дальше →