Деветдесет и трета година

Начало книги

Виктор Юго… Може би нито едно име във френската литература не буди толкова много асоциации, както литературни, така и исторически и политически. Нито един френски писател не се е ползувал приживе с такава известност, с такова преклонение и с такава омраза. Творчеството на Юго, ярко, богато, противоречиво, е въплътило мисълта на цял век, чието звънко ехо, според собствения му израз, е бил поетът, чиито мечти, илюзии, заблуждения, прозрения и омраза, опасения и надежди той е изразил по-пълно от всеки друг.

Той влезе в литературата заедно с раждащия се романтизъм, утвърди това направление във френската поезия и проза и му остана верен през целия си дълъг живот.

Последният роман на В. Юго „Деветдесет и трета година“ се е появил през 1874 година. Великият романтик се е приближавал към края на жизнения си път. Назад е сложната творческа и политическа еволюция от младежките славословия на монархията, от изопаченото и тенденциозно изобразяване на дейците на Конвента в романа „Бюг Жаргал“ (1820) до осмислянето на най-великото събитие във френската история — революцията от 1789 година. В залеза на живота си художникът с пълно основание е казвал за себе си: „От всички изкачвания, водещи от мрака към светлината, най-благородното и най-трудното е да се родиш аристократ и роялист и да станеш демократ.“1

Читать дальше →