В морските дълбини

Начало книги

Дълбоко в черните планини, в потайните доби на румънската нощ, дълбоко под студените, мрачни води на древната Олта, речните вещици пееха:

Дъще на Мероу, спри да сънуваш.

В детски игри не ще веч да палуваш.

Сънят ти умря, кошмарът дойде,

очи отвори, за да видиш добре.

От мястото си в сенките най-старата вещица, Баба Вража, наблюдаваше синия подводен огън с неспокоен, напрегнат поглед в блестящите си очи.

– Vino, răule. Arată-te – мълвеше на древния си език. Ела, зло. Покажи се.

Около подводния огън осемте речни вещици продължаваха да напяват. Здраво хванати за ръце, те плуваха в кръг обратно на часовниковата стрелка, мощните им опашки пореха водите.

Дъще на Мероу, ти си избрана.

Краят е близо, в света ще зейне рана.

Сипе се пясъкът, магията се разпростира,

стъпка по стъпка песента ни сила придобива.

– Vin, diavolul, vin – изръмжа Вража и се приближи до кръга. – Tu esti aproape… te simt… Ела, дяволе, ела… Наблизо си… усещам те…

Читать дальше →