Гибелна вълна

Начало книги

Зад сребристото стъкло човекът без очи се усмихна.

Тя бе тук. Беше дошла. Не че той се бе съмнявал. Тя имаше смело и вярно сърце, и то я беше довело у дома.

Беше дошла с надеждата, че някой от семейството ù е останал тук. Майка ù, кралицата, брат ù, воинът, или гневният ù чичо.

Човекът продължи да наблюдава русалката, докато тя плуваше из полуразрушената тронна зала на майчиния ù дворец. Наблюдаваше я с очи, които бяха бездънни ями мрак.

Беше се променила. Облеклото ù бе като на скитница по теченията, практично и просто. Беше си отрязала дългите медночервени коси и ги бе боядисала в черно. Зелените ù очи бяха предпазливи и непроницаеми.

И все пак, по някакъв начин си бе останала същата. Движенията ù бяха несигурни. В погледа ù се долавяше неувереност. Човекът видя, че все още не бе осъзнала кой е източникът на силата ù, следователно не вярваше в нея. Това беше хубаво. Докато го осъзнае, ще стане твърде късно. За нея. За океаните. За целия свят.

Читать дальше →