Сенки в Оксфорд (Загадката, разказана от Рицаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)

Начало книги

Около средата на XIV век Оксфордският университет е изглеждал в основни линии като днес. Колежите, както и факултетите по различни дисциплини, съществували. Имало централизирана университетска администрация и, както и днес, проктори отговаряли за дисциплината на студентите.

Още нещо: в средновековната демонология понятието „стригои“ се използва или за така наречените „неживи“, или за могъщи, зли духове, които обладават някоя жива душа.

П. К. Дохърти

Топлите априлски порои не бяха успели да отмият мръсотията от уличната настилка и калта от канавките на Съдърк. Въпреки това силният дъжд беше радост за собствениците на овошки, цветни и билкови градини и ливади. Пороят беше допринесъл и за спокойствието на пътниците, защото принуди нощните бандити да се отдадат на самохвалство в схлупените кръчми, които се издигаха в началото на всяка уличка в Съдърк. Черните плъхове с дълги опашки знаеха, че дъждът е размекнал купчините смет, струпани в канавките, и усърдно ровеха за храна с блеснали червени очи. Котка, която ловуваше, скрита в сенките на алеята, изведнъж спря с вдигната лапа пред калдъръмения двор на хана „При мантията“, който се намираше срещу къщата на абата на Хайд. Котката огледа пустия двор пред конюшнята и забеляза, че всички врати бяха заключени и залостени, което не й даваше възможност да чуе как мишките тихо шумолят из сламата или лакомо пълнят малките си стомахчета от сандъците с трици, овес и други храни. Затова тя погледна с кехлибарените си очи към светлината и се вслуша в шумния говор и смях, които се лееха през стъклата на големия прозорец на фасадата на кръчмата. Над котката емблемата на „При мантията“ скърцаше и стенеше под лекия априлски бриз.

Читать дальше →