Нощна сянка

Начало книги

— Добре охраненото тяло и изтънченият външен вид са само обвивка, под която се крият убийства и престъпления.

Мощният глас на доминиканеца проехтя над пазарния площад, около който се издигаха множество къщи, сградата на Общината и мрачната грамада на енорийската църква „Сейнт Алфидж“ с нейната масивна назъбена кула, сиви тухли и водоливници с причудливи форми.

Брат Грациан, монах от Ордена на доминиканците, измъкна костеливата си ръка от ръкава на черно-бялото си расо. Тънкият му и остър като шило показалец посочи към надвисналото сиво небе, все едно заплашителните снежни облаци щяха да се разтворят и иззад тях, обгърнат от сияние и заобиколен от ангели с огнени мечове, щеше да се покаже самият Христос, дошъл да съди гражданите на Мисълам в кралското графство Есекс. Някои от жителите на пазарното градче мъдро биха се съгласили, че тъкмо това заслужават. Мисълам се беше превърнал в арена на убийства и хаос. От мръсния и хлъзгав калдъръм отекваше обичайното тракане на каруци и тропотът на хвърлящи искри конски копита, а гражданите уморено се влачеха между сергиите в търсене на изгодна сделка. Убедителното слово на проповедника обаче потопи целия площад в зловеща тишина. Секнаха дори виковете и ругатните на помощник-шерифите, които се бяха събрали около позорните стълбове, готови да оковат злосторниците. Дрезгавият кикот, съпровождащ един прелюбодеец, когото бяха накарали да отиде до стълба, носейки на гръб някаква проститутка с вдигната пола и разлюлени голи крака, внезапно заглъхна. В леденостудения сутрешен въздух гласът на доминиканския монах — личен капелан и изповедник на лорд Скроуп — сякаш излизаше от сребърна тръба и звучеше ясно като църковен звънец по време на Свето причастие.

Читать дальше →