Проклятието над Прогонващия духове

Начало книги

Когато чух първия писък, се извърнах и затулих ушите си с длани, притискайки силно, докато ме заболя главата. В този момент не можех да помогна с нищо. Но все още го чувах - писъкът на измъчван свещеник -и той продължи дълго време, преди най-сетне да заглъхне.

Потръпнах в тъмния обор, заслушан в дъжда, който барабанеше по покрива, опитвайки се да събера смелост. Беше лоша нощ и щеше да стане по-лоша.

Десет минути по-късно, когато пристигнаха майсторът на ями и помощникът му, аз се втурнах през обора да ги посрещна на прага. И двамата бяха едри мъже и едва им стигах до раменете.

- Е, момче, къде е господин Грегъри? - попита майсторът на ями с нотка на нетърпение в гласа. Повдигна фенера, който държеше, и надникна подозрително зад ъгъла. Очите му бяха проницателни и интелигентни. Никой от мъжете нямаше вид на човек, който би търпял глупости.

- Много е болен - казах, опитвайки се да овладея нервността, която караше гласа ми да звучи слабо и несигурно. - През последната седмица е на легло, измъчван от треска, и ме прати да го заместя. Аз съм Том Уорд. Чиракът му.

Читать дальше →