Чиракът на прогонващия духове

Начало книги

Прогонващия духове пристигна по сумрак. Изминал бе дълъг и тежък ден и аз бях готов да вечерям.

- Сигурен ли сте, че е седми син? - попита той. Гледаше надолу към мен и клатеше подозрително глава.

Татко кимна.

- И вие също сте били седми син?

Тате кимна отново и взе да потропва нетърпеливо с крака, опръск-вайки бричовете ми с капчици кафява кал и оборска тор. Дъждът капеше от козирката на шапката му. Валеше вече почти месец. По дърветата имаше млади листа, но пролетното време беше още далеч.

Татко беше фермер, както и неговият баща, а първото правило на фермерството е да не раздробяваш фермата. Не можеш просто да я поделиш между децата си; тя ще става все по-малка и по-малка с всяко поколение, докато накрая нищо не остане. Затова бащата оставя фермата си на най-големия си син. После намира занимания за останалите. Ако е възможно, се опитва да намери на всеки някакъв занаят.

За това му е нужна благосклонността на много хора. Един вариант е местният ковач, особено ако фермата е голяма и е възлагал на ковача много работа. Тогава има вероятност ковачът да предложи да вземе някого от синовете за чирак, но и така пак настаняваш само единия син.

Читать дальше →