Ветровещ

Начало книги

Кръв по пода.

Тънката струйка се стича настрани, събира се в локвичка под един лунен лъч, а сетне полюшването на кораба я връща обратно.

Принцът измъква дръжката на меча и с разтуптяно сърце се отдръпва несигурно две крачки назад. Никога преди не е убивал човек. Пита се дали това ще го промени.

Острието остава да стърчи забито в дървото дори и докато набученият под него мъж се мъчи да се надигне. При всяко движение на нападателя дупката в корема му се разширява. В полумрака вътрешностите му лъщят като сребърни монети.

— Кой си ти? — изрича принцът с дрезгав глас.

Първият звук, който издава, след като сянката в каютата му го бе събудила. Слава на Ноден, че мечовете на баща му висяха над леглото, готови да ги грабне, когато го нападнат.

— Тя… те чака — отвръща самозваният убиец.

Още веднъж се опитва да се повдигне и този път хваща дръжката с окървавената си лява ръка.

Кутрето му липсва, забелязва разсеяно принцът, докато повтаря мислено думичката тя. Има само една жена, която би сторила това. Само една жена, която искаше да го види мъртъв — и неведнъж сама му го беше казвала.

Читать дальше →