Веровещица

Начало книги

стъпеха върху заровения капан на момичетата и гърнетата с барут отдолу избухнеха... Ами, след това нямаше начин да не претършуват всяка педя от скалата.

- Адски двери, Из! - Сафи затвори с щракване далекогледа. - По четирима стражари на

всеки ред. Осем по четири прави...

Тя сбърчи лице. Петнайсет, шестнайсет, седемнайсет...

- Трийсет и две - рече Изьолт невъзмутимо.

- Трийсет и двама трижди проклети стражари с трийсет и два трижди проклети

арбалета.

Изьолт просто кимна и плавно свали качулката на кафявата си пелерина. Слънцето

огря лицето ѝ. Двете бяха пълната противоположност - Сафи беше с житноруси кичури, а

Изьолт с черна като среднощен мрак коса; Сафи имаше тен, кожата на Изьолт беше

луннобяла; Сафи беше синеока, Изьолт имаше лешникови очи.

... които сега се плъзнаха към Сафи, след което Изьолт грабна далекогледа.

- Не ми се ще да казвам „Нали ти казах“...

- Тогава недей.

- ... но - продължи тя - всичко, което ти обясни той снощи, беше лъжа. Беше очевадно, че

Читать дальше →