В обгорените земи

Начало книги

Тя му заговори малко преди светът да се разпадне.

„Ей, спиш ли още?”

Томас се намести в леглото, обгърнат от мрак, който сякаш бе станал осезаем и го притискаше. В началото се изплаши, отвори очи и си помисли, че се е озовал в Кутията — онзи ужасен контейнер от хладен метал, който го бе откарал в Езерото насред лабиринта. Но имаше съвсем слаба светлина и сенките в помещението постепенно изплуваха. Койки. Тихото похъркване на изнурени момчета.

Почувства облекчение. Беше в безопасност, някой ги бе довел в тази спалня. Край на тревогите. Край на скръбниците. Край на смъртта.

„Том?”

Глас в главата му. Момичешки. Не го чуваше отвън, нито виждаше момичето. Но знаеше, че не си въобразява, макар да не бе споменал никому, че може да си говори с нея мислено.

Той въздъхна, отпусна глава на възглавницата и усети как ужасът бързо го напуска. Отговори, като се стараеше да оформя думите в главата си.

„Тереза? Колко е часът?”

Читать дальше →