Окончателна директива

Начало книги

Тереза гледаше към най-добрия си приятел и се питаше какво ли ще е да го забрави.

Изглеждаше невъзможно, макар вече да бе видяла как имплантират заличителя на десетина момчета преди Томас. Пясъчноруса коса, пронизващ поглед и неизменното замислено изражение — как може това хлапе някога да й се стори непознато? Как е възможно да са в една и съща стая и да не се пошегуват за някоя странна миризма или да си направят майтап с минаващ наблизо мързеланко. Как би могла да се изправи пред него и да не се възползва от шанса да общуват телепатично?

Невъзможно.

И въпреки това оставаше само един ден.

За нея. За Томас бе въпрос само на минути. Той лежеше на операционната маса със затворени очи и гърдите му се повдигаха и спускаха равномерно. Вече го бяха облекли с реквизитната униформа от шорти и фланела на езерните и с нея приличаше на персонаж от стара фотография — обикновено момче, което подремва след дълъг ден в обикновено училище, преди слънцето да избухне и болести да превърнат света във всичко друго, но не и обикновен свят. Преди смъртта и разрухата да доведат дотам да се крадат деца — заедно с техните спомени — и да се пращат на ужасни места като лабиринта. Преди човешките умове да станат известни като гибелни зони и да се налага да бъдат наблюдавани и изучавани. И всичко в името на науката и медицината.

Читать дальше →