Кодът на болестта

Начало книги

Заваля сняг в деня, когато убиха родителите на момчето. По-късно нарекоха смъртта им злощастен случай, но той беше там и знаеше, че нямаше нищо случайно.

Снегът дойде преди тях, почти като студена и бяла поличба, сипеща се от сивото небе.

Помнеше добре колко объркано бе всичко. Знойни горещини измъчваха града месеци наред — месеци, които се бяха проточили в години, безкрайна поредица от дни, изпълнени с лепкава пот, болка и глад. Той и семейство му бяха сред оцелелите. Изпълнени с надежда сутрини се превръщаха в следобеди на мъчително търсене на храна, на шумни побоища и ужасяващи звуци. А после и вечери, в които жегата малко по малко се уталожваше. Тогава сядаше заедно със семейството си да гледа как светлината в небето гасне и светът бавно изчезва пред погледа му, и се питаше дали ще го види отново на зазоряване. Понякога идваха побърканяците, независимо дали е ден, или нощ. Но в семейството му не говореха за тях. Нито майка му, нито баща му и със сигурност не и той. Струваше му се, че ако признае гласно съществуването им, може да ги повика, както се викат демони със заклинания. Единствено Лизи, с две години по-малка и дваж по-храбра, не се плашеше да говори за побърканяците, сякаш само тя бе достатъчно мъдра, за да погледне отвъд суеверните предразсъдъци.

Читать дальше →