Лилит: Змия в тревата

Начало книги

Дребният човечец със сако от синтетичен туид не приличаше на бомба. Всъщност изглеждаше досущ като повечето чиновници, младши компютърни оператори и започващи кариерата си политикани в Командването на военните системи. Двете подобни на мъниста кафяви очи бяха някак прекалено раздалечени над орловия нос, устицата му се кривеше между хлътналите бузи, накратко — безцветен тип, в когото няма да се загледаш втори път. Точно затова беше извънредно опасен.

Носеше всички необходими входни карти и след като вратите, предназначени да улавят в капан или направо да убиват, провериха отпечатъците на дланите му и особеностите на ретината, пропуснаха го без нито миг електронно колебание. Държеше в ръка малко куфарче, необичайно само с факта, че не беше приковано към китката, а просто заключено. Но и това нито привлече вниманието, нито събуди у някого опасения — предположиха, че е настроено да реагира на сигналите, излъчвани само от определено тяло.

Читать дальше →