Харон: Дракон на прага

Начало книги

Нарилите кръжаха с бурния вятър, готови да нанесат своя последен удар. От цепнатини в кожата им изскочиха костените остриета и съществата се спуснаха устремно.

Мъжът трескаво се озърташе, без да забавя нито за миг отчаяния си бяг. Нямаше къде да се скрие в голата пустиня, а напуканата й повърхност беше по-твърда от бетон.

Нарилите бяха огромни създания — бързи черни овали с очи като големи яйца, заемащи почти изцяло муцуните им. Пипала шаваха зад тях и управляваха полета, сякаш опашни плоскости на въздушен апарат. Сега под всяко от двете небесни страшилища стърчаха извити костени сърпове, с които щяха да съсекат жертвата.

Човекът разбра, че тичането няма да го спаси, и реши да се защитава колкото може на открито. Единият нарил се устреми към него с невероятна скорост, но в последния миг мъжът се хвърли на земята и се претърколи, остриетата го подминаха и чудовището едва не заора в препечената земя. За жалост нападнатият нямаше чак такъв късмет. Побърза да се изправи. Проклинаше се за мудността и досегашните си колебания. Знаеше, че трябва непременно да накара гадините да се съберат пред него, а не да дебнат отстрани, затова се вкопчи в остатъците си от жизненост, които само наближаващата гибел го караше да изцеди докрай. Затича се косо спрямо кръжащите нарили.

Читать дальше →