И се възправи сянка

Начало книги

Сякаш беше насред морето — тази равнина от трева, която се простираше до самия край на хоризонта и отвъд него. Накъдето и да погледнеше, небето изпълваше очите му. Високо горе двете луни бяха увиснали самотни сред яркото млечно сияние на деня. По-малката беше бяла, а по-голямата — бледосиня. И двете бяха обгърнати от мрак и с несъмнено сферична форма. Те напомняха на наблюдателя, че светът на Ерес също е чудовищна топка, която се търкаля в нищото, и че той самият се върти заедно с нея.

— Слава на Глупака, че днес няма вятър — отбеляза Кош, който седеше изправен върху седлото на любимия си боен зел. — Не бих изтърпял още едно изгаряне.

— Пито пък аз — отвърна Аш, като откъсна поглед от далечните луни и примигна, сякаш едва сега се завръщаше в света на хората.

Днес въздухът беше плътен и горещ и потрепваше над ниската трева, ширнала се между двете армии. От вълните топлина тъмната проблясваща маса неприятелски ездачи изглеждаше нереално близка.

Читать дальше →