Чуждоземецът

Начало книги

Когато го завлякоха в залата на ледената крепост, Аш беше полумъртъв от студа, на който беше изложен. Хвърлиха го в краката на техния крал и той се строполи върху кожите с изненадано стенание. Тялото му се тресеше и сякаш искаше да се сгуши около слабата топлина на сърцето му, а пресекливият му дъх излизаше на облачета пара.

Бяха свалили кожите, в които беше облечен, и той лежеше свит на кълбо във втвърдените гънки на замръзналите си вълнени долни дрехи. Бяха му взели ножа. Беше сам. Въпреки това сякаш сред тях бяха захвърлили диво животно. Селяните крещяха в задимения въздух, а въоръжените членове на племето си подвикваха за кураж, докато го мушкаха в ребрата с копията си от кост и го обикаляха предпазливо с подскоци. Надничаха през парата, която се издигаше като дим над чужденеца. Дъхът му се стелеше на облаци върху пълните им с въшки кожи. През пролуките в тези облаци се виждаше как по замръзналия му череп се стичат малки капчици. Те заобикаляха ледените стрехи на веждите му, ъгълчетата на очите му и капеха от острите му скули и нос, и от края на брадата му. Под топящия се лед върху лицето му кожата му беше черна като водата през нощта.

Читать дальше →