Пациент 488

Начало книги

Capa затръшна вратата зад гърба си. Задъхана от виковете си, застана неподвижно и се опита да си поеме дъх. Единствено звукът от телевизора, който все още бе включен въпреки късния час, прорязваше тишината. Сърцето ѝ биеше бързо, но тя се устреми със ситни крачки към стълбището. Вървеше бавно, защото бе уверена, че той всеки момент ще отвори вратата и ще ѝ каже, че все още я обича, че никога не е обичал друга, че тази изневяра е била грешка и проява на слабост, която никога няма да се повтори.

Осветлението угасна и площадката потъна в мрак. Трябваше да прояви още малко търпение, само минута: той щеше да излезе и да ѝ се извини заеквайки. Тя щеше да си даде вид, че му прощава, но не напълно, а само наполовина, и после всичко щеше да бъде както преди.

Но след безпокойството я завладяха силна тревога и паника. Вратата на апартамента оставаше затворена, а площадката — пуста и тъмна. Оранжевата светлина на електрическия ключ докосна лицето ѝ и Сара потърси опора в стената, защото ѝ се виеше свят. А само преди няколко минути бе изцяло погълната от мисълта за боядисването на стаята, която един ден щеше да бъде на бебето… Надяваше се по този начин да предизвика съдбата.

Читать дальше →