Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба

Начало книги

Добър ден на хиподрума, почти всичките ми залози спечелиха.

Въпреки това и там е скука, дори когато печелиш. В проклетото трийсетминутно чакане между стартовете животът ти изтича между пръстите. Хората изглеждат сиви, смачкани. И аз с тях. Но къде да отида? В художествената галерия? Или да кисна по цял ден вкъщи и да се правя на писател? Мога да се разкарвам с шалче на врата. Като един поет, дето идваше да се налива у нас. Ходеше без копчета, с лекета по панталоните, коса в очите, развързани обувки – но винаги с оня дълъг, безупречно поддържан шал. По това се познаваше, че е поет. А писанията му... Забрави!

Прибрах се, поплувах в басейна, после се накиснах в горещата вана. Душата ми е в опасност. Винаги така става.

Седяхме си с Линда на дивана, добрата тъмна нощ се спускаше и не щеш ли, на вратата се почука. Линда стана да отвори.

– Ханк, за тебе е...

Отидох на вратата. Бос, по халат. Рус младеж, дебела девойка и средно дебела девойка.

Читать дальше →