Жени

Начало книги

Бях на петдесет години, а не бях спал с жена от четири. Нямах приятелки. Оглеждах жените, когато се разминавахме на улицата и прочие, но без копнеж и с чувството за нещо повърхностно. Редовно мастурбирах, но представата за нормални отношения с жена — дори не на сексуална основа — ми се струваше невъзможна. Имах шестгодишна дъщеря, родена като извънбрачно дете. Тя живееше с майка си, а аз плащах издръжка. Преди години, когато бях на трийсет и пет, се ожених. Бракът ми продължи две години и половина. Жена ми се разведе с мен. Бях влюбен само веднъж. Жената, в която бях влюбен, умря от остра форма на алкохолизъм. Тогава беше на четирийсет и осем, а аз — на трийсет и осем. Жена ми беше с дванайсет години по-млада от мен. Мисля, че и тя е умряла, но не съм сигурен. В продължение на шест години след развода на всяка Коледа ми изпращаше дълго писмо. Нито веднъж не й отговорих.

Не знам точно кога за пръв път видях Лидия Ванс. Беше някъде преди шест години и аз току-що бях напуснал пощата, в която работих дванайсет години, и се опитвах да живея като писател. Бях уплашен до смърт от тази перспектива и пиех повече отвсякога. Борех се с първия си роман. Всяка нощ, докато пишех, изпивах бутилка уиски и дванайсет бири. Пушех евтини пури, печатах на машината, пиех и слушах класическа музика по радиото чак до зори. Бях си поставил за цел да пиша по десет страници на вечер, но никога не знаех колко съм написал, докато не се събудя; тогава отивах в хола, за да видя колко страници има на дивана. Винаги преизпълнявах нормата. Понякога имаше по седемнайсет, осемнайсет, двайсет и три, двайсет и пет страници. Разбира се, тази реколта винаги трябваше да се прочисти основно или направо да се изхвърли. В крайна сметка написах първия си роман за двайсет и една нощи.

Читать дальше →