Сделката на капитан Ворпатрил

Начало книги

На вратата се звънна малко преди полунощ, точно когато Иван започваше да се съвзема след скока до Комар, който окончателно беше объркал биологичния му часовник, и обмисляше идеята дали да не полегне за малко ободряващ и заслужен сън след тегобите на изминалия ден. Иван изпъшка под нос и се повлече неохотно към вратата.

Открехна я и най-лошите му предчувствия се оправдаха.

— О, боже. — Беше Биърли Ворутиър. — Махай се.

— Здрасти, Иване — каза преспокойно Биърли, сякаш Иван го е посрещнал с усмивка и отворени обятия. — Може ли да вляза?

На Иван му отне приблизително секунда да претегли сложните — най-меко казано — последствия, които обикновено придружаваха появата на Биърли, и да отвърне лаконично:

— Не. — Ала колебанието му, уви, беше продължило твърде дълго. Биърли се вмъкна през прага. Иван въздъхна и пусна вратата, която се плъзна на мястото си и се херметизира. Толкова далеч от дома би било приятно да види познато лице… стига въпросното лице да не беше лицето на Би. „Следващия път първо погледни екранчето на охранителната система и тогава отваряй“.

Читать дальше →